Бърлогата на ликантропа

Винаги съм имала афинитет към цифричката 6…Дали защото съм родена на 06.6+6, дали защото ми е било като навик да си ги редя 6ици в бележника (навик, щото обикновено не полагам усилия), дали защото е 3+3…няма значение.

Шести юни 2009…Този месец ще бъде петият 6ти след тази дата…до тук успешно избягвам всякакви поводи за радост в този ден,дори отмених няколко…Но 6 декември….е шестият 6ти след 06.06. Как да си отменя рождения ден… А как да се радвам истински…всъщност няма ден, който да не ме връща на 06.06. Кошмарът си е кошмар, липсата си е липса.Мъката си е мъка и всеки ден е така.

Почивай в мир, Рики!

Почивай в мир, Гриша!

Почивай в мир, Евгени!

 let us risk remembering that we never stop silently loving those we once loved out loud …

Сякаш си спомен…от някакъв сън… Всеки миг с теб сега е като далечна,далечка реалност.  Визуализирам срещите, припомням си секунда по секунда всяко виждане. Искам да ти се обадя, да се видим,да пием бири, да си говорим, да се смеем…И фактът, че е вече късно, че няма как…ме кара да се чувствам адски безпомощна…сякаш впрягам всичките си сили да направя нещо,но те просто не стигат…и цялата сила на света няма да стигне.

 Всичко ми се струва някак невъзможно. Ужасно много липсваш:(

[10:51:03]  каза: haha
[10:51:43]  каза: otvraaat
[10:51:44]  каза: i e kurvolqk
[10:52:58]  каза: grozna e taq mnooo
[10:53:55]  каза: po skoro da si nabiq chikiq

Eвала…човек с вкус.

…на тая планета, на която все няма какво да си кажем. Комуникацията започва със звукови/писмени знаци, но строго изисква възприемането им. Няма комуникация ако е само в едната посока. Аз комуникирам ли?

Искам да направя една по-специална връзка.Искам да свържа два свята, но не зная как. Все още вярвам, че тоя може да предава съобщения на Оня…но няма комуникация ако няма и обратна връзка:(

Преди няколко месеца….в онази прекрасна криза, в която бях, трих като луда профила си от разни места и снимки от компютъра си. Така изтрих и 4-5 снимки на едно момче, в което си бях писала известно време, знаехме се, но на живо не сме поддържали въпросната комуникация. Виждали сме се само по случайност на общи сборни пунктове…Но когато видях снимката на некролога на Иракли веднага го познах. И чак тогава направих връзката между застреляното на Иракли момче Григор Николов и Гришата, който се подвизаваше някъде из виртуалното ми пространство. Не знам какво да си помисля. Съболезнования на роднините и приятелите… на него:да почива в мир… И гняв и болка и сълзи срещу мамка-му-и-живот.

Дано поне Евгени се оправи…

Черна гъста течност, обвила думите. Вандалски прояви над нежното слово, а то…милото…просто отразява света.