Бърлогата на ликантропа

• Очакване, трепети, но телефонът мълчи.
• Аз съм мрачно петно сред светли лъчи.
• Мъчи ме нещо, сама в обществото,
• отлъчи ме някой, отлъчи, защото
• не пасвам, парче съм от пъзела грешно
• и смешно изглеждам и времето днешно
• на мен не отива. Аз съм малко апатия
• и малко те мразя, и малко симпатия
• към втората фаза на “все ми е тая”
• за всеки и всичко и зная накрая
• да падна ли ничком, пак ще съм горда.
• В кръга на живота аз пак ще съм хорда.
• На корда са моите нерви, висят.
• Къса се, пускам ги и не ще се спася.
• Хищно се хвърлям и гордо отричам,
• и жалко се моля, после пак те обичам.
• И гледам те гадно, жестоко, с обида
• и крия си мислите като бисер във мида.
• Най-нагло очаквам от теб да гадаеш
• и все се оплаквам, когато не знаеш.
• И днес пак те няма, не ми се обади.
• Вместо мили думи - жлъчни водопади,
• губя те сред сивите панелни сгради.
• А млади сме още, зародишни стадии.
• Грешките същи са,край!Думите са нищо.
• Душата ми мръщи се, не им се насища…

Когато си имал връзка,за която не си се грижил,и я загубиш,съжалявам,че си направил своите грешки и не си се постарал повече, за да я запазиш. А когато си бил влюбен и се се старал с всички сили да се погрижиш за връзката си и да я задържиш, и тя все пак се разпадне уж без конкретна причина…се чудиш защо изобщо си решил,че има смисъл.

Когато някой наруши даденото обещание. Когато предаде любовта. Когато пак сваля 3 кила за 2 дни.

И то по сесия.

Не е добре. Вода има, храната свършва, ще трябва да ловувам. Тук дивеч няма. Хора също. Глад.

Телефон не звъни. Отговор не се връща. Мента със 7ъп. Няма сън. И в 4 сутринта пуша цигара. Заспивам, а после не мога да стана. Или не искам. Не обичам да спя сама. Мисля за смърт. Мисля за ръба на скалата. Аз на теб, приятелю, обещавам. Ластикът ще се опъне. Парашутът ще се отвори. За себе си не съм сигурна. Но падам. Дори здраво стъпила. Аз не съм за тук. Като пеперуда в мрежа. Предполагам, че е лесно да забравиш нещо, което никога не си помнил. Драмата на моя живот са емоциите. И спомените. Защото всичко се запечатва. И пицата с ананас. И дружбенското езеро. И обятията. И скайп до 2 сутринта. И чудя се как се прави. Как се продължава. Браян Адамс и Марк Антъни. Бяло боро и зелен дружбенски. Уморих се.  Гади ми се…

Non,je ne parle pas de cette fille facile…

Хм много тъп “клип”.

Наближава Коледа. Студент от УАСГ решил, че би било добре да има в квартирата си елхичка. Сложил под якето си малка брадвичка и отишъл в близкият парк. Не след дълго търсене видял прекрасна елхичка. Огледал се и тъкмо да замахне и я отсече, тя му проговорила с човешки глас:

- Моля те, недей да ме сечеш и аз ще ти изпълня три желания.
Студентът не мислил дълго и казал първото си желание:

- Направи така, че хазайката ми да не ми иска повече наем.

- Готово
- казала елхичката
- хазайката повече няма да ти иска наем.

- Второ, да нямам повече проблеми с изпитите
-казал студентът.

- Готово
-казала елхичката
-изпитите ти вече са взети.

- Трето, да си хвана едно готино гадже от нашият ВУЗ.
Замислила се елхичката и тъжно въздъхнала и казала:

- Сечи, сечи!

Винаги съм имала афинитет към цифричката 6…Дали защото съм родена на 06.6+6, дали защото ми е било като навик да си ги редя 6ици в бележника (навик, щото обикновено не полагам усилия), дали защото е 3+3…няма значение.

Шести юни 2009…Този месец ще бъде петият 6ти след тази дата…до тук успешно избягвам всякакви поводи за радост в този ден,дори отмених няколко…Но 6 декември….е шестият 6ти след 06.06. Как да си отменя рождения ден… А как да се радвам истински…всъщност няма ден, който да не ме връща на 06.06. Кошмарът си е кошмар, липсата си е липса.Мъката си е мъка и всеки ден е така.

Почивай в мир, Рики!

Почивай в мир, Гриша!

Почивай в мир, Евгени!

 let us risk remembering that we never stop silently loving those we once loved out loud …

Сякаш си спомен…от някакъв сън… Всеки миг с теб сега е като далечна,далечка реалност.  Визуализирам срещите, припомням си секунда по секунда всяко виждане. Искам да ти се обадя, да се видим,да пием бири, да си говорим, да се смеем…И фактът, че е вече късно, че няма как…ме кара да се чувствам адски безпомощна…сякаш впрягам всичките си сили да направя нещо,но те просто не стигат…и цялата сила на света няма да стигне.

 Всичко ми се струва някак невъзможно. Ужасно много липсваш:(