Бърлогата на ликантропа

” Казах ли ти нещо, когато те срещнах, каза ли ми ти нещо? Само душите ни трепнаха и се устремиха една към друга, една в друга…”

• Да, събуди в мене нещо,
• но не защото… ей така,
• а защото знаеш,че горещо
• ме желаеш и в кръвта.
• Тя се сгрява,  блъска, бърза,
• когато устните ни се допрат,
• погледите ни един за друг се връзват
• и гори,бленува жадна плът.
• С тебе всяка ласка е по-нежна,
• по-ясен, искащ всеки стон
• и дори докосване небрежно
• извиква спомени милион.
• Нещата между нас…ги няма.
• Били са, а дали ще бъдат пак…?
• Без теб се давя, падам в яма,
• поглъща ме емоционален мрак.
• Забравях, спомена не виках вече,
• нещо хубаво,изчезнало за миг.
• Но отново, заспивайки вечер,
• се връщам към акта велик.
• ПрипОмни ми какво е,
• не бях усещала, съвсем логично,
• за любовта най-важното условие:
• да се привличаме химично.

Като гратис съм на тръни, вече не притихвам със надежда. Като в сън под мен се дъни и пропадам. И не поглеждам – отрова е да се обърна, погледа черен да срещам, суровата плът да прегърна. От крадени усмивки се зареждах, от погледи тайни, тъй рядката тръпка, и фантазии безкрайни нареждах преди (мразя я!) първата стъпка. Непознати! Случайни, неясно е ще се видим ли някога пак. Емоциите трайно по-бясно се мятат в свободата на пълния мрак. Но бях любопитна, наивна, алчна, повярвах, че действително може, прага пожелах да прекрача, да пробвам, да проникна под кожа. Обладах платоничното – грешка. Нас двамата на земята свалих грубо, болезнено, тежко. Друго потиснато нещо разкрих: лъжите лъжи са, едни са били. Реших: не яд и хладно презрение, защото от тях най-много боли, а аз имам живот за живеене. Без да задавам въпроси, само ще се обърна…а поглеждам през рамо…

И така, ето какво установих днес,докато се ровех сред дрехи в секънд хенда до нас… хххххх

От първата си сериозна връзка научих, че изневярата е лошо нещо и не бива да се случва в отношението между двама. Не бива да се изневерява, не е полезно да се прощава изневяра. Доверието се губи МОМЕНТАЛНО,а без доверие смисъл-йок.

От втората си сериозна връзка научих, че на един мъж трябва да се показват чувства и да не се тегавее за някфи малки работи, при положение, че си имате доверие.

А от третата си сериозна връзка научих… че можеш да заведеш един мъж по магазините, да го модифицираш, да се стараеш първите две поуки да се спазват … но не и да му налееш акъл,  наблюдателност,съобразителност и капка алтруизъм.

кфо да се прай….

Когато човек е щастлив, забързан, потънал на дълбоко в своя филм, той живее. Но ако животът набие внезапно спирачка ( и по някаква щастлива случайност не се забиеш в живота отпред), ти остава време да се отдадеш на терзанията на меланхоличната си глава и да послушаш писъците от измъченото сърце. Има и носталгия, доза, като преди. Но за да се върнеш към нея трябва да си позволиш да помислиш неща, които месеци наред упорито изритваш от съзнанието си: защо се случи така? защо сега съм тук,а не еди-къде-си? защо съм толкова прост,че да не положа еди-какви-си усилия навреме?

ЗАЩО не мога да бъда щастлив реално,а се налага за тая цел да изхвърлям негативизмите?

Еми защото си идиот и не си се постарал достатъчно да си щастлив. Понякога заради нечие чуждо щастие или надеждата за бъдещо собствено не правиш навреме неща, които по-късно стават фатално болезнени. Всяко едно малко действие днес може да повлече океан от случки в следващите дни,месеци или години.  И когато един от тези дни,над които се е случило така, че да мислиш за нещастията си (сега като се замисля тези дни са обвързани с причина за анти-пушене, щото ги има и през останалото време,просто биват задушени с дим) дойде, само се молиш да изгрее по-бързо слънцето на следващия ден. Когато ще си зает с други мисли и може би ще е останала някаква смътна мисъл, че животът не е свършил,пали и продължава, и воланът е в твоите ръце и сам можеш да опиташ да го управляваш….разбира се съобразявайки се с пътната обстановка.

Ради….!!!!! Ради! ;(;(;(;(;(;(;(;(;(;(

Крачка встрани от течащото време, импулсивен скок вън от реалността. Поглед уплашен, длан изпотена, коленето треперят, не-цялата се треса. Аз-тази затворена мрачна система на разбити милиони сърца. Изгоряла, ранена, някак за миг, възкръснах от пепелта.Тя,моята клада, е вечна,емоциите в мен са подпалки,бензин съм,когато съм течна,спомени-кибрит, а запалка е тази надежда, която за малко едва едва се процежда и жалко изглежда и колкото драпам не мога да се спася. Много мигове вън от кошмара крада.Там сиво е,в мен диво е и по леда се пилея. Живея в два свята, помогни ми да избера. Аз съм другата,тази с проблемите,с вечни дилеми и вечно в беда, творчески ужас, уединение, страх, отчаяние, самота. И тази различната, шарена мис, която жадува промяна, която обича и в своята мъка и през сълзи е засмяна. Аз искам да забравя. Да сложа ново начало. И потискам и се давя в болезнено старо. Но даром не става, нека остана. Стига назад съм се обръщала. Назад е плява, напред е…не зная, стига съм гледала смръщена. За да остана до края във тая паралелна вселена с дъгите, повече слънце,тук-таме дъжд, аз нека забравя лъжите, хвани ме и здраво ме дръж.

• Очакване, трепети, но телефонът мълчи.
• Аз съм мрачно петно сред светли лъчи.
• Мъчи ме нещо, сама в обществото,
• отлъчи ме някой, отлъчи, защото
• не пасвам, парче съм от пъзела грешно
• и смешно изглеждам и времето днешно
• на мен не отива. Аз съм малко апатия
• и малко те мразя, и малко симпатия
• към втората фаза на “все ми е тая”
• за всеки и всичко и зная накрая
• да падна ли ничком, пак ще съм горда.
• В кръга на живота аз пак ще съм хорда.
• На корда са моите нерви, висят.
• Къса се, пускам ги и не ще се спася.
• Хищно се хвърлям и гордо отричам,
• и жалко се моля, после пак те обичам.
• И гледам те гадно, жестоко, с обида
• и крия си мислите като бисер във мида.
• Най-нагло очаквам от теб да гадаеш
• и все се оплаквам, когато не знаеш.
• И днес пак те няма, не ми се обади.
• Вместо мили думи - жлъчни водопади,
• губя те сред сивите панелни сгради.
• А млади сме още, зародишни стадии.
• Грешките същи са,край!Думите са нищо.
• Душата ми мръщи се, не им се насища…