Бърлогата на ликантропа

Ский са кфа съм лигла…:)То е явно,че при мене кофти настроението не може да трае повече от една нощ…вчера кат грейна онуй слънцИ иии толко ми беше яко:)      Обичам снега…обичам когато навали много…и рано сутрин когато никой не го е докоснал…Обичам да се разхождам докато вали…Но просто не е като слънцето…Когато изгрее…внася една сигурност,че всичко ще е красиво и спокойно и че every little thing…is gonna be allright…(10x to Bob Marley & Адичка) …Всичко изглежда по-прекрасно когато има слънце…даже и когато напича в класната стая ..тогава даже и учителите се размекват…А кат имаш предвид наще какви са това си я цяло постижение:)…

 Може би просто хората са забравили вече да се радват на малките неща,които им предоставят живота и другите…В забързания ход на делника си не красивите очи на кварталния помияр,който им се радва въпреки мизерния си живот,не виждат благата усмивка на уличния музикант,която трябва да им напомни,че има по-важни неща от скучната им работа и новините вечер.Сега си зяпам през частта от прозореца,която виждам и ето че облаците бяха попрогонени за да се появи оня жълтия в небето:)А котката ми само се чуди как да легне в скута ми…Ето това е радост…радост е да стоиш късно вечер на самотна спирка,да усещаш топлината на човека до теб,когато си в прегръдките му…радост е една нежна малко срамежлива целувка,радост е първото кокиче на пролет,последната лястовица на есен…Музиката е радост…душевен оргазъм както се казва:)Смеха е радост…но това е друга тема,за която имам отделна история…

Усещам,че ако продължа още никой няма да си направи труда да го дочете,а аз искам да бъде прочетено…на следващите пости пак;)…Та деня едва започва…излезте навън да се порадвате на Слънчо и си отваряйте очите на 4…за малките радости в живота (между другото снощи г/д такива неща развивах ама на френски) 

Самотно мии ееееее…То се натрупва…от толкова много време не съм се сдухвала..Само ми се е разваляло настроението…а сега ми е наистина гадно…Имам нужда от някого да ме гушне.Студено ми е.Имам нужда от вътрешна топлина…Ама и тоя период ще мине…ваканцията 100% настроението ми вече ще е на 6..А сега ми се спи ужасно много…

искам само да отворя една тема,която много ме занимава…За реалността и различията м/у хората…Я си задайте въпроса…защо аджиба хората изглеждат така както изглеждат,?съществуват изобщо във тази галактика ?защо защо защо…Защо хората са различниии?трудно ми е да си представя,че някой друг не мисли като мен…изобщо…някак си като се замисля така и е много невероятно…Като котките,които имат толкова различни характери…Възможно ли е аз да ги мисля такива дълбоки и сложни а някой друг настина да мисли само за глупости и материални неща..то ние хубаво разправяме на примерно фешъните,че са мноо прости че ходят с овцете( овцата е мноо яко животно) и че са повърхностни…ама дали е наистина така…не знам…не мога да го асимилирам…До някъде се научих да поглеждам въпросите и от другата гледна точка,но това не винаги е лесно…а и полезно..Дали заради това ..заради тези различия да не можем да се разберем един друг…да се чувствам толкова самота и игнорирана от света…По дяволите има ли смисъл да пиша това,ако четящите го мислят друго яче и не разбират какво искам да кажа…или не могат да погледнат въпроса така…

Дано не…лека нощщщ!

“Ограничен си,ако ме мразиш защото съм различна,

Не искам да съм като вас-материалистка прозаична!” 

Най-сетне…НАй-Сетне!Все още не можеше да повярва,но истината беше пред нея,зад нея,навсякъде около нея…Ето че беше вече тук…2 години  не беше стъпвала тук,но днес беше денят.Днес отново  беше на своето място.Само този град в родината ни мила  и въздействаше така. И в момента беше такъв,какъвто тя го знаеше..такъв,какъвто го обичаше…Слънцето едва се подаваше над хоризонта,туристите още спяха,рибарите само изкарваха лодките в морето…А тя беше на нейната пейка…на тяхната пейка.Кулата на двореца беше пред очите й и зад нея се разкриваше ясно синьото Черно море.Някъде навътре покрай буните изскачаха делфини…Скоро нямаше да ги има толкова близо-появяваха се само сутрин щом няма тълпи туристи…           Нейните приятели също бяха от тези туристи…Те още спяха,изтощени от пътуването,а тя слезе тук за да си припомни изминалите моменти прекарани в това райско кътче.Тук се научи да плува,тук прекарваше летата с родителите си някога,когато все още общуваха като истинско семейство…После спря да идва с тях…Помнеше как с групата непукисти от малкия град се промъкваха през драките на Климатичната станция,отказвайки д аминават през главния вход…И с часове обикаляха пътеките на двореца,на борисовата градина…Тук нищо не се е променило,въпреки обещанията,че ще затворят градината…не те не можеха да го затворят,защото това беше нейния дом,където винаги се връщаха мислите й.Колко се смяха онова лято…особено онова момче…Алекс.Той радваше цялата компания и правеше смях на всички…Дори когато му откраднаха чорапа в дискотеката.Тя се подсмихна…спомените,спомени.  Следващото посещение на градчето беше най-красивото от всички.Тогава пейката,на която седеше сега стана нейна..стана тяхна.Него го няма сега и едва ли някога ще се върне.Но тя си го спомняше,все едно беше вчера…Цял ден се разхождаха из града…седяха на пейката и наблюдаваха приказната обстановка,но всъщност се любуваха един на друг.Той няма да се върне.но и даде нещо,което никой не забравя…даде й първата целувка и тя беше прекрасна.Даде й тези спомени.Научи я на нещо.Още можеше да го види в мислите си.Как вдига изпочупеното рапанче от земята и й казва,че трябва да обича и грозните неща,защото в тях се крие красота и обич.После го прибра в джоба си и когато си заминаваше й го подаде.Не бяха вече заедно,но той искаше тя да го помни.Америката взе и него…Но той й остави спомени,и писмо,което я разплака…До сега не беше плакала за момче…а дори не го обичаше…но той и беше мил.Къде ли беше сега?дали още помнеше двореца и пейката,морето и параклиса и разходките и нощта край морето?…

Защото тя го помнеше…Спомените на всяка крачка тук я връхлитаха,но бяха хубави…Развиделяваше се…Време беше да направи първата ранна обиколка на града и да поживее за малко със старите спомени преди града да се събуди и да бъде готова за нови преживявания за библиотеката в главата й…На мястото,където се усмихваше съвсем сама…

Еми пописах си…нямам си друга работа…мисля и още да попиша преди да заспя… И все пак…там беше много красиво…

Et si tu n’existais pas dis-moi pourquoi j’existerai?!

Забравила съм те!…Съвсем сериозно съм те забравила…И въпреки това те помня…Просто от време на време стават някакви неща.които ме връщат назад във времето…Ето като сега.Уинамп е виновен,а аз не знам защо тази песен толкова ми напомня за теб.И всъщност осъзнах нещо,за чувствата,които съм изпитвала тогава…Просто от както се мъча(и успях де) да те забравя все развивам теории за това какво всъщност е любовта и че всъщност въобще не съм те обичала,защото не съм имала възможността за това.Да,не съм те обичала наистина,но се чувствах така,все едно съм.Сега не го помня…и жалко…защото щях да знам какво търся може би.Тогава ми беше по-лесно…може би тази година и половина някъде,които прекарах в “тичане” по теб провали отношенията ми с всички след теб…А аз дори не знаех какво е да съм с теб…!И все още ме побиват тръпки когато ми се усмихнеш…Още 2 месеца и ще си далеч от очите ми и с това и далеч от сърцето окончателно.Но дали това чувство ще се върне някога с някого…Преди вярвах…сега вече едва ли не само си играя…Играя си докато не намеря някого,към когото да се привържа наистина и д амога да бъда с него всеки ден…и разбира се и тогава всичко ще срути.И все пак ме е страх,че това няма да се случи,защото ме е страх…усещам се че умишлено не допускам никого близо до сърцето си,но не искамд да го променя защото знам че това ще свърши бързо и мен ще ме боли…Толкова ли съм безчувствена,че не искам ад обичам…или просто ми е рано…целия животец е пред мен…Може би просто трябва да почакам…и да чакам…и да чакам…и да чакам…………………

усещам как след малко ще се върна за да натисна “delete”…

…и чакам…

Пиша какво ми е на душа…Ами там са само мечтите…нещата,за които имам надежди …Една сродна душа и лято,слънце,много усмивки,музика и танци,ритъм външен,ритъм вътрешен,хек,много цветове,може би море,смях смях и пак смях…Любов и малко сълзи…за аромат…и сълзи от щастие и сълзи от смях…

вчера бях на “танцов спектакъл” на ЦСУТ…не знам какво им е уличното на тия ма мноу са смях…Сигурно и аз дет съм ба му лейма мога да ги затапя на брейкденс батъл…Ма се кефя щот се запознах с един човек за когото най-точната дума е ШЕЕМЕТ!Адски луд и борбен…радвам се че го познавам.Биг ъп за Еди!

Хой ми са на партии…дано стане номера с рд-то на 359…Ако не…чак на Оникс…поне имам билет за там та ми е спокойно…Оф тряа да се връщам към Конституцията…Лека нощ,мармоти

Тоест имам но не знам дали тук е мястото…Супер съм се разлигавила и пиша на хората некфи несвързани неща дет се счупвам сама да се смея…баси кифлата…Направо да се отчая човек от мен…Ма аз се радвам бе…радвам се …Тфа го писах..нищо…пак се радвам…жива съм,пълно ми е коремчето и съм си предала съчинението по л-ра…Има обаче нещо различно…преди основно за скапаното училище усещах,че каквото и да ми се изпречи по пътя мога да го преодолея…а сега ми е некфо все тая…Замислям се за неща,които планирам от години…например това за кандидатстването…че искам да ходя в Симеоново…а искам ли всъщност?Искам ли да имам шеф и постоянна работа с трупове…Не мога ли да си живея моя живот дет ще се слушам само себе си и…Все пак има няма 60-70 години прекарваме на тоя свят..що па да не поживеем как сакаме…защо изобщо сме създали това консервативно общество със закони,правила,пари и неща,които замърсяват природата…Ей наскоро гледах “Завръщане в синята лагуна”..тоя филм преди го знаех на изуст…Ето това е живот…далеч от всякаква цивилизация…от всякаква алчност,злоба,омраза,град,мизерия,завист,ревност…

Оф имам тоолкова много да кажа но просто скоро ще се чете сдгбфдгхтгдфйжняверу7тъ3 щот ще заспя на клавиатурата…после ще си довърша темата……лееееееека нощ

Думите събират и думите разделят,и думите щастливи правят хората щом се споделят..Думите изграждат и думите събарят,а думите обвити в музика не се забравят…

А мен все думите в беля ме вкарват…Или думи ме изнервят…Супер се тваря на некфи глупости кат ми говорят..Или некфи кифли да ми се дървят за най-малката простотия…особено едни определени кифли…леле не мога да ги дишам…Ма в последно време се гордея от себе си…нищо не е наред ма аз се радвам,че шавам още и че има къде да живея и ко да ям…:)Дано скоро се случи нещо,което д аоправи нещата до край…ей еуфорична тъга батенце:)

Бтв не ми работи седем…циифрата седем..ей там горе…сега не мога да пиша седем-шест или 18севън клан или “Седем години в тИБЕТ”…Мамка му..Дамите не ругаят:)Ма мен кой ма брои за дама…така де факт…Спи ми се и имам задължения и май пак ще спя на БТНХ щото пс-то не щеше да се изключи…Лека ноощ,милички хаха

честит празник на всички жени…Или на всички празнуващи…

днес ми го честитиха и на мен…а аз не знам дали празнувам…даже китка ми подариха (баща ми разбира се,кой друг ще се сети)…жена ли съм не съм ли…и какво определя това,дали си жена…А не може ли цял живот да си остана момиченце уоу…Хаха дали па не е яко а?е поне мога да се тъпча със сладолед колкото си искам…тия дни го бях мислила…ега съм на 16…какво ще стане след 10 години?как ще изглеждам,?какво ще правя?…а след 20?…а след 40?ужас….някак си не мога да си го представя..така както не мога да си представя как изведнъж банално или нелепо ще приключи живота ми….а ако е толкова просто?…защо не си поживея както си сакам..мога да стана вулканолог:)Слунцето няма да свети завинаги:)

Глупости…Пф са предстои концерта на Джиза ама се разколебавам дали да ходя…нито ми се дават пари,нито има нещо сигурно…хой ми се някъде из някой друг град…ама ще видим….евентуално може и на добрииииииииииич:)там поне има у кого да остана…Или Балчик под снега..красота:)

айт

Пълна Луна повече от веднъж на месец…с какво го заслужихте…?

 Специално за Пророка…пак хахаха Обещавам да се постарая да не прозвучи твърде философски а просто като разказ за една странна мечта…Страстта към ликантропите,прилепите…и разни свръхестествени същества…основно от неживо естество…не мога да я обясня.Просто ми харесват…Искам да имам една старинна къща с малък балкон,високи прозорци и мебели с дърворезба….тук-таме по някое пропукано огледало…и голяма библиотека…Защото в тази къща само била живяли призраци…За сега такива нямам,но скоро мисля да се уредя…Но пък имам други есктри…Имам си нов полтъргайст,ама още няма име…Стария се казваше Гари…ама май избяга щото скоро не съм го засичала…Има един шкаф в дневната дето ако имаш арахнофобия по-добре не го отваряй..Там си гледам семейството паяци…в мазето има един фризер в който гледам пингвин…И освен това там живее и зомбито,което интересно също се казва Мишо …съвпадение!Та зомбито идва понякога до горе да гледаме някой филм…особено “Бели мадами” супер филмче!…И моята лична страст са популацията прилепи в антрето…то за това изглежда по-ниско от колкото е…ама са много сладки…Сега стана ли ясно защо е тоя отдушник точно в антрето?нали трябва да излизат от някъде…Жалко че съседите толко ги е страх…   И май за сега това ми е цялото население на къщата…ама тя е голяма и май тряа да я позаселя още…чакам си призраци ..ако имате предложения…А относно ликантропията…по-добре на страна ако не сте ми приятни…появи ли се пълна луна …ще видим кой е фен на Лайкънс…хахане гарантирам,че видимата липса на пълна трансформация прави ликантропа по-малко опасен…Айде разсмях може би..сега да не плаша…

лека нощ хах…и…заповядайте на гости;)

Тази тема от последните дни излиза много на преден план…Може би преди не съм обръщала такова внимание,но просто сега буквално се натрапва…До сега бях с един авер в районното заради това,че го обраха…в дискотека!Точно за това искам да говоря и се надявам на коментари…КАК МОЖЕ БЕ ДА ОТИДЕШ НЯКЪДЕ,където хората отиват да се забавляват,специално за хип-хопа да подкрепят една идея…и да откраднеш нещо…??!?!?!Е какъв човек трябва да си баси?!Начи точно за концертите и джемовете…Дискотеките еби им майката там ходят секви…Ама аз живея с идеята,че хората,събиращи се от цялата страна за да се нарадват на някой изпълнител и да подкрепят хип-хоп културата са истински и тази инциатива не е от материална гледна точка…..От къде ,по дяволите, по тези мероприятеия се намират такива дет да развалят купона на другите…да дойдеш от 200-300км и да се прибереш без нещо си..било то телефон,дрехи,портфейл и тн…Това е тотално скапване на настроението,разочарование от човешките същества,неуважение към опитите за развитие на кулурата…Направо нямам нерви да го говоря повече просто…

АБЕ ХОРА!сПРЕТЕ ДА  КРАДЕТЕ!