Никой Никога Няма…
Пускам си ги да се въртят…Само тях двете…Едната е Blackmore’s Night-Wish you were here…не знам защо точно тя…Но ми харесва…така се чувствам..Другата е Willy denzey-Et si tu n’existais pas…Кавъра..умишлено кавъра…Тя ми апомня за Него…Може би защото френския беше първото нещо общо по м/у ни.И преди ми се е случвало..когато пуснаха тази песен…аз исках да се сетя за друг..но Неговия образ изскочи от нищото…
Както и да е..за това после…Една причина дамразя днешния ден-изпращането на 12клас…Мразила съм го предишните години..От една страна е красива емоция..но от друга боли да загубиш част от всекидневните образи…Свиква се но на момента е най-тежко…А тази година ми е най-тежко…Не се бях чувствала така отдавна…Всички тези …те не осъзнават в каква всекидневна чст от живота ни са се превърнали може би.Повечето от тях ще ми липсват…за някои ще мисля често..други ше се радвам само че съм засякла на улицата…нищо повече…Но не и този образ…Предишни години наблюдавах зрелостниците…когато минаваха да целуват знамето…на търцеството.И все си мислех,че един ден и той ще е там.и сега тази гледка е в главата ми,но е като някакъв сън..не мога да повярвам,че изпратихме по пътя на живота единствения човек,когото няога съм мислила,че обичам..Всъщност единственото момче,към което съм чувствала нещо…През последните месеци…да не кажа от началото на 10кл…От както започнах по-често да излизам с момчета…си внушавах,че вече нямам нищо..до толкова че чак сама зех да си вярвам.Виждах Го често,но вече не Го търсех…Изтръпвах при Неговото провлачено “здрастиии” и усмивката му…Но не мислех цело-денонощно… Какво ми стана днес?!Той излезе през вратата…и останах поразена…Черен,костюм,зелена риза и невероятен чар…Изведнъж като лавина се стовариха всички спомени от първия път когато го видях..до днес…И все още не мога да си поема дъх…Стоя отдолу под снега от спомени…от очите ми се стичат сълзи…ту на водопади…ту тайно една по една…Не ми е лесно…знам,че и този път сигурно ще се наложи пак да ги погреба там от където идват…Но те не изчезват…и най-малкия тръс ги отравя отново…А в момента се чувствам толкова празна…не знам дали ми се говори с някого или не…Не искам никого другиго…Никой Никога Няма да замени това…Всичко ми е безразлично…Може би трябва да направя още един опит…най-малкото заради контакта…Не мога да не видя никога повече през живота си Него…Still Ina ma heart..Neva Been Gone…Just too deep Buried…Но кажи ми щом не знам какво е как да го вярвам?
Випуск 2006та ще ни липсвате на всички..всъщност вече ни липсвате…без вас е толкова празно в тази гадна дупка…не ни забравяйте и нека имате смелостта и силата да се справите по най-красивия и добър начин в пътя,наречен живот.Борете се,бъдете истински..не забравяйте от къде сте тръгнали…
