Сеш се?
Сеш се?И един еклер…Нито знам с какво да започна нито какво изобщо да напиша..Казах,че повече тука няма да излиявам…поне не всичкото…Така е…няма…
ИСКАМ да ЗНАМ какво ми е?!не е нормално туй…просто се чувствам като ходеща парцалена кукла…Чааааарлиии,Чааарли….Даже и Джим вече не ме гледа със същата любов…Въобще не ми е ясно защо Аз се чувствам зле…Нищо не знам…Съботата беше най-проваления ми ден от всички…Изтървах да ви видя всички в Плевен…сега съжалявам много…Просто така се получи…в момент,в който не се чувствам комфортно в собствената си кожа…последното,което ми трябва е някой да ме унижава,да се гаври с мен може би без да го съзнава…Смятам,че това,което направих тогава беше напълно правилно…Тогава защо се чувствам така…
Все едно съм изгубила половината от мен…Вече е наистина половината…Който е прочел за Никой Никога Няма знае защо ‘вече’…Чувствата са като семена…посяваш ги…те си растат…Понякога успяват да избият…понякога чакат други климатични условия…Само 2 от моите успяха да избутат пръстта над себе си…пръстта на моя инат…Но едното беше брутално отрязано още преди да цъфне…
Другото го дадох на друг човек..след като се уверих,че той ще се грижи за него…Подарих го,заедно с с много думи,заедно с много време и разчитах на внимателно гледане…Мда явно човека се оказа доста различен от мен…Полагаше различни грижи за цветето от моите…Аз гледах и не разбирах…понякога се грижеше с толкова любов…полагаше усилия…Понякога имах чувството че умилено го оставя да си свие листенцата…Един ден не издържах да гледам второто…цветето се беше свило и мизерстваше…Тогава си го взех…Мислех си че е крайно време да му взема живота аз…да го срежа както с първото…да го погреба и да оставя семето да си търси климата…Но в мига,в който го взех то се задърпа…беше се привързало…Ако беше еди друг свят и един друг човек..бих казала,че се е влюбило…То разцъфна и притисна сърцето ми в единия ъгъл…
Ето тогава се почувствах празна…Когато предишното семе беше отново закопано бях в транс,полях го с толкова сълзи…Сега ходя като пияна..почти не говоря(това може и за ради друго да е)…само стоя на прозореца и се оглеждам…От време на време минава някоя черна мисъл…или някой красив спомен…или просто виждам Джим..тоя джим винаги ме разплаква….ама тайно и тихо…Не усетих своята вина,но първа се предадох…и какво…очаквах телефона да звънне…3ти ден го чакам и какво?…няма значение…
Мисля че и това цвете ще бъде погребано…но на плитко…семето остава…но ако и листата и цветът остава….то тогава на него му трябва само 2 капки….може и да не са вода….Трябват му 2 капки и ще цъфне отново…Защото иначе ще минат години…няма начин-ще минат години преди да се съглася наистина да го погреба…за да не се съживява отново…Днес е малко поизсъхнало и отчаяно ми изпива всички жизнени сокове…Утре…кой знае?!
Едит:…Всичко тече,всичко се променя и добрите и лошите моменти се редуват….Да кажем,че периода в момента е добър и…е…Аз си върнах това,което загубих и сега го оценявам по-добре…Въпреки,че има нещо,което ме притеснява…Ама…живота ще покаже.Важното е че сега чувството ме топли и ми дава сили… 03.10.2006
