Както бебе гледа лампа….
Едва ли ще го прочетеш…колко пъти си направи труда да погледнеш тук…въпреки,че от този сайт можеш да научиш мн за мен…?!веднъж…защото те накарах.Нищо…аз ще си пиша…
Бебе…винаги в тия моменти се събуждам за да си пострадам и да си постискам зъби…после малко се разбираме…и айде пак…Не знам…не знам дали има смисъл вече…Аз и ти никога няма да сме подходящи…до колкото това има значение…аз имам огромен проблем,че не можем да се виждаме..а последното прибиране в Бг е абсолютен провал…Мечтите за бъдеще и на двама ни са коренно различни…Не знам…продължавам да живея с идеята,че един ден когато можеш да бъдеш тук всеки ден…всеки миг….може би пак ще видим какво е….Но сега…днес….2000км….някак си невероятно звучи….изгубихме ли ги тия месеци от живота си..какво се случи!?
Мисля си,германецо,че никой няма да ме обича така….Никой няма да е толкова искрен и влюбен в мен…не един ми го е казвал,но съм повярвала само на теб…Може би защото и аз имам/х същото….Обичам те мамка му…но не трябва да го знаеш…не тряа нищо да те разконцентрира от туй учене…Оф ако можех да го напиша на ръка…обаче там шанса да го прочетеш е още по-никакъв…не че трябва да го правиш…Това все пак са просто думи…в един момент цветя са а във друг куршуми…Това взе да ми омръзва само да се събираме и разделяме…не че не искам да бъда с теб,но просто не мога така…Нараняваме се ужасно мн….Ми Ин Лъф бът….
Колко хубаво, че и в тоя сайт има бутон за изтриване….
