Краят на една Ера…а розата не вехне…
Пфу пфу…издухвам насъбралия се прахоляк…паяжините ще ги пооставя щото иначе къде ще живее паяка…
Е ето…аз+германеца=край….ама розата,която последно ми подари не увяхва и не увяхва..вече 2 седмици…изглежда все още красива…До някъде ми е носталгично…но се опитвам да мисля за това,което никога не съм имала с него..комуникация,симбиоза…вече не ми харесва нищо както преди…с него…
И моето слънце в пролетните дни….как странно се подреждат нещата и колко малки фактора ако се промян..променят всичко занапред…Ако само Баксо беше дошъл на Търново,ако бях останала с Лили…ако Явор нямаше гъдел….Е баксо не дойде,не отидох с Лили и Явор има гъдел…за това сега сме заедно и това слънце не залязва…надявам се да не залезе скоро,просто оптимизма ме е налегнал и когато съм с него,а когато не съм пак защото мисля за него…Всичко,което ми е липсвало преди се появява сега….и си говоря с него и още и още и всичко е толкова идеално,че ме е страх къде и какво ще се провали…по небето все някога минават облаци нали?!…
мисля,че е крайно време да се връщам към есето!лека нощ…
Проба,мис ю,кидоу…
