Може би първо трябва да кажа,че тя винаги е била пътеводна…може би не звезда…просто звук.Още от онези години,а и до днес и още дълго,сигурна съм.Но всеки изминал път се убеждавам.
Ден като ден,началото на май,слънце-никакво,вятър-в наличност….Първо един автобус,после още един….После един трамвай и 25минути чакане на друг автобус…Така започна любимият ми уикенд и трябваше да продължи с неясно-колко-ползотворно дигане на ръка за стоп,но късметът ни проработи…Едва подминавайки ОМВ на-майна-си-райна иначе така ненужната джаджа а’к’а телефон в джоба ми взе че звънна и след 3минути се оказахме в колата на приятел,който за наща щастлива случайност се оказа,че бил на бензиностанцията.бяхме посрещнати с ‘наркотици имате ли?’….много мило,нали?Но беше чудесно да видиш познати лица,при това такива,които успяват да те разсмеят само с приказки:)Тогава още не знаех дали асфалта пред нас водеше до Заян,но със сигурност минаваше от там…Достатъчно е човек да се абстрахира от жалките огради и комини наоколо за да забележи през какви метса минава.Скалите на Балкана закриват всичко наоколо…много по-внушително е от това да дойдеш на бала си с джип?!Мисля че въпреки (или пък благодарение на) айляшкото настроение и бичещия хоп всички съумяхме да забележим дъ бюти.Пътят=свободата…хубавите хора=хубавата музика…Енитинг?не:)
Градът се оказа страхотен…разположен под скалите…адското…и само там има сокче каквото обичам.не знам дали някой от нас,непосещавалите Врачанския край до сега е очаквал подобно нещо,но определено е причина за доволно прекарване и повторно посещение:)Нали?Добре,че нашия прескъп шофьор,на когото и до ден днешен(седмица по-късно) съм дълбоко благодарна,беше дошъл с камера…Само дали ще дочакаме филмчетата…а благдарих ли му за осигурения подслон?при все думата ‘рапер’ беше нещо ново да не спим на пейка след парти..и при все физическото ми състояние беше прекрасно.Не се чувствам фейк при все съседите по стая;)
Обиколка на Враца…странно..в този град…книжарниците са на едно място..всички.Вестниците на друго..всички…Автомобилни части…пак така..всичко е така…Ако живееш над частта с хранителните магазини-добре ама като ти трябва светодиод за йо-йо-то какво правиш?…
И тъй..по стълбите нагоре…напред през канала….и някакви врачани,които ни напушиха…ама фън а?Изобщо разходката си я биваше,но на ръката си още имам белег от екстремното слизане по пътеките на баира;)Партито си го биваше,хората си ги биваше…е изцепки има навсякъде,ама мисля,че сме свикнали…Интересно,че хората мн се радват на алкохолни мизерии…за пример…великия Стефан от бедбъг?!…Честно,дори и аз забавлявах,крещях,смях и тн когато той излезе на сцената и показа,че раперите пеят пили и пият пеейки;)Мисля,че вече ще го викат да пее само последен,за да има техника и з аостаналите изпълнители…Е “а ти какво ме риташ бе?!”Шоу да става…неземното изживяване и прегръдки за всички били там…
Едно нещо ме докара до сълзи само онази вечер…всички ми говореха ама никой не забеляза тайничката кърпичка…Връзки,градени с години,се развалят само за 1 нощ…искрено се надявам да е временно,но дори и после нищо няма да е същото…честит бивш рожден ден…
Е добре….след наспиването(беше трудно при звучното хъркане на съседа по легло…много хубаво пее в будно състояние амаа…)….среднощните гости и смътно си спомням някои фрази…та след всичко това беше време за път.4 кренвирша с панделка в хладилника,още 1 в раницата и половин хляб…и стопа не ни отне и 2 часа..Качиха ни млад мъж с годеницата си и беше забавно…Дори и когато кацнахме в София въобще не ми се прибираше..слънце нямаше,но беше топло и беше адски приятно да седиш на полупразния паметник,да ядеш вчерашна закуска и да се топиш в спомени…
Искам пак.
