Малко от музиката и още…н(е/и)що…
Губи ми се началното изречение…Хубавото никога не продължава вечно….Добрите и лошите моменти са устроени така,че вечно се редуват.Ако до сега е било нещо хубаво то тепърва пропадам в дупката…Всичко и всички наоколо изпадат от класацията и просто оставят едно голямо петно,в чиято среда си седя аз и си слушкам некфи бавновати песнички..от време на време ме бие сачмата у главата и пускам нещо хейтърско и това е.
Общо взето….най-определящите понятия в случая са страха+любопитството къмпредстоящото и адската носталгия към миналото….дори и към някои от миналите дупки…Сигурно всяко човешко същество изпитва носталгия към 90% от миналите си моменти….особено детството…като си едно такова малко и хойш на училище за фън и си играеш пред блока и всичко е екстра и никой не и надува главата с приказки…
Докато сега това е основната работа на мн хора…Не зачитат,че си си личност с характер…че вече си една полуизградена идентичност и не се нуждаеш от ничии напътствия за да продължиш….А още по-тежко е когато от вътре ти идва да прайш напук на цялото дуднене .И с право…що аз тряа да се чувствам тъпа и да ми взимат верицата…Мислех си,че когато изпадам в нервна криза трябва да ми окажат подкрепа и да покажат,че вярват в мен,а не точно обратното…Е аз съм още малка..сигурно погрешно съм разбрала …все пак не съм чела книжки ‘как да се държим с детето си когато извади огнестрелно оръжие’…Там сигурно пише друго.Май е време за успоковащия шопинг….макар и сама и по секънд хенди:/И да знаете че братя,сестри не са истински ако няма кръвна връзка.Просто всичкото онова трепетче и да искаш да гушнеш някого щото си го обичкаш като приятелче…ми не знам вече какво е…Дори и най-добрите приятели които казват,че ще са с теб винаги…е може и да са…когато веднъж на 3 месеца ти кажат ‘здрасти’…Oстават хора,с които да си прекарваш добре времето…и да чакаш да излезеш от тоя пуст пубертет веднъж и завинаги…И може би да чакаш новото начало,което ще ти предложи кръстопътя пред теб след завършването на гимназия…и да се надяваш,че тогава може би ще се появи човек,който няма да си помисли,че искаш да го нараниш и ще ти се довери безрезервно и…абе може би думата с “О” няма да е чак толкова безсмислена…..и все пак:
На 06.09.2007 година почина човека с незабравимата усмивка-Лучано Павароти…Почивай в мир!:(
