Бърлогата на ликантропа

[22:51:54] Jamalska каза: взимам си думите назад за сдобряването и събирането след месец
[22:52:34]  каза: …
[22:52:42]  каза: ти така си мислиш.
[22:52:50]  каза: познавам ви и ви личи че се обичате.
[22:52:58]  каза: семо ще се карате и ще се шибате още 5 години
[22:53:11]  каза: и нактрая ще зацепите че никой няма да си намери по-оферта от другия
[22:53:20]  каза: щото в живота няма съвършени неща о ще се ожените.

А дали е вярно само Господ знае и аз вярвах,че така ще бъде,но дали ще бъде вече не вярвам защото вярата се крепи на някаква основа,а основата не просто рухна,а беше закопана дълбоко и от дълбоко бяха изровени стари рани и болеше ли,болеше,болеше….

И в онзи ден те причаках по тъмно и беше красиво и ти беше красив и аз се обърнах и те ухапах и текна кръв и тя беше прекрасна.А ти пищеше и писъкът беше мелодия за мен.Ноктите ми се забиха в кожата ти и слушах страхът ти през кожата ти и страхът ти беше въздух за мен.Исках да изпиташ физически онази болка,която изпитах аз,исках да излееш толкова кръв,колкото сълзи пролях аз и да видя сърцето ти в ръката си и да го разнищя и настъпя и смажа физически и реално както психически и метафорично се случи със моето.И ужасът ти беше моят нектар и нектарът се вля във вените ми и вените ми бяха магистралата за моят пулс.А той пулсът се ускори и една тайна еуфория се изля и аз плачен и се смеех и се смеех и плачех и се наслаждавах на идеята,че ти ще бъдеш мъртъв за всички,не само за мен.И пръстите ми докоснаха очите ти и натискът беше сладък за мен; и извадих очите,които погледнаха другите,които се насладиха на чуждата гледка; и изрязах устните,които се впиха в чуждите и изляха чужда зараза в слюнката ти; и отсякох ръцете,които докосваха другите забравили как преди два дни са докосвали мен уж със обич;и тази обич уж реална,а всъщност измислена аз заплюх защото нямам нужда от лъжи в моята паралелна вселена.Изтръгнах и черния дроб,този подъл предател,който предложи ти сладката отрова на твоята измяна,който позволи съзнанието ти да бъде замъглено и да забрави коя съм,каква съм и да се отдаде на грешни деяния.И извадих с клещи онзи лъжлив език,който твърдеше,че всъщност любов е и когато накрая не остана нищо аз си тръгнах със кратко обръщае да запомня тази последна гледка,защото ме чакаха още души,негодни за тази реалност,негодни за този живот,които,знам,искаш да те съпътстват в безкрайните стълби на Ада,защото,видя се,те са по-важни от мен и нека горят,нека горят,нека горят…

да пием за дните,когато преплетените ни ръце не са кървяли от допира си една с друга.Да пием за дните,когато усмивките не бяха иронични,когато стояхме един до друг,а не един срещу друг.Виното се лее като кръвта,която попива в почвата,докато хищните гълъби кълват още топлата плът.Очите гледат невиждащо в безкрая,окървавените очни ябълки са загубили белотата си.Единствено отражението на звездите в потъмнелите ириси напомня за отминал живот.Ти си мъртъв.А твоята смърт е просто едно кърваво зрелище.А аз умирах десетки пъти,но смъртта на вярата,надеждата и душата не погубва тялото.Ето ме тук.Наздраве,мили.Пия за погубеното време.След всяка една от стъпките ни останаха минути,дни и месеци,умрели като настъпани цветя,умрели като последната снежинка.Ако се обърна назад сред безбройните трупове мога да позная почти 2 години.Загубеното време на моята младост,потънало в прах,сълзи и призраци,които ме преследват.
Донесох ти две бели цветя.Контрастът с червената кръв е поразяващ.Замислено отпивам и може би се обръщам…време да заключа вратата на останалата част от камъка в гърдите ми.Време е да спусна завесата над личността си и да приютя в дома си единствено духът на носталгията.Тя винаги е била моята най-страстна любовница.Моята живителна сила.
Ти умря.Отровата от устните на другата се вля във вените ти,но честта да те убия беше моя и беше толкова красиво.”Адски съжалявам” и моите съболезнования на моите приятели.Гори в Ада сега…Наздраве,мили!

По червения килим ли минах,или по млечен път. отблясъци от брокат,чак ми спря дъхът. Вървят ли двама,знаем че все някъде ще спрат. Но кът ли смъртта е,факт е така е, ще се върнат от ръбът. Какъв ли филм ще бъде,ако няма хепи енд. Нисък процент,на пейката с мента, зад гърба ни е бенда. Дубъл найсе,поседни до мен,налей си. Имаме още минути последни зад падналите завеси. Ти ли къде си?Нека не в депресии. фалшиви протези,да скочиш наужким, някой пак да те гушка,да изгориш като крушка. И накрая отново добре си. Нота фалшива,мелодия слива, потича по-дива от всякога. Мъглата попива,вече не сива, на живо изглеждам ли другата? Киносалон,тишина е закон, но и глуха пак чувам,издавам ли стон? Отеква в бетон,съм ли аз ли,една на милион. Филмът ни свърши,вървете си вкъщи. Остава единствено празната зала, седалките мръсни са,чистача се мръщи на нов филм ли съм се предала?