Бърлогата на ликантропа

Смехът деградира в сълзи.Някога се смеехме на момичетата,които се опитваха да се докопат до теб,смеех се и не им обръщах внимание,защото знаех,че си само мой.Играта се превърна в средство за мъчения.Шегите са болезнени кървави думи,влизащи както влиза върхът на пергела в човешката кожа.
Твоето име е Медиана,по твоите стъпки остават само изгорелите треви,върху които си стъпвал.Как мога да видя пътя ти по пепелта в тревата….