Добре дошли отново…
…на тая планета, на която все няма какво да си кажем. Комуникацията започва със звукови/писмени знаци, но строго изисква възприемането им. Няма комуникация ако е само в едната посока. Аз комуникирам ли?
Искам да направя една по-специална връзка.Искам да свържа два свята, но не зная как. Все още вярвам, че тоя може да предава съобщения на Оня…но няма комуникация ако няма и обратна връзка:(
Преди няколко месеца….в онази прекрасна криза, в която бях, трих като луда профила си от разни места и снимки от компютъра си. Така изтрих и 4-5 снимки на едно момче, в което си бях писала известно време, знаехме се, но на живо не сме поддържали въпросната комуникация. Виждали сме се само по случайност на общи сборни пунктове…Но когато видях снимката на некролога на Иракли веднага го познах. И чак тогава направих връзката между застреляното на Иракли момче Григор Николов и Гришата, който се подвизаваше някъде из виртуалното ми пространство. Не знам какво да си помисля. Съболезнования на роднините и приятелите… на него:да почива в мир… И гняв и болка и сълзи срещу мамка-му-и-живот.
Дано поне Евгени се оправи…
Черна гъста течност, обвила думите. Вандалски прояви над нежното слово, а то…милото…просто отразява света.
