Слънчице…
Сякаш си спомен…от някакъв сън… Всеки миг с теб сега е като далечна,далечка реалност. Визуализирам срещите, припомням си секунда по секунда всяко виждане. Искам да ти се обадя, да се видим,да пием бири, да си говорим, да се смеем…И фактът, че е вече късно, че няма как…ме кара да се чувствам адски безпомощна…сякаш впрягам всичките си сили да направя нещо,но те просто не стигат…и цялата сила на света няма да стигне.
Всичко ми се струва някак невъзможно. Ужасно много липсваш:(
Posted by
at
05:45:15
