Бърлогата на ликантропа

Не е добре. Вода има, храната свършва, ще трябва да ловувам. Тук дивеч няма. Хора също. Глад.

Телефон не звъни. Отговор не се връща. Мента със 7ъп. Няма сън. И в 4 сутринта пуша цигара. Заспивам, а после не мога да стана. Или не искам. Не обичам да спя сама. Мисля за смърт. Мисля за ръба на скалата. Аз на теб, приятелю, обещавам. Ластикът ще се опъне. Парашутът ще се отвори. За себе си не съм сигурна. Но падам. Дори здраво стъпила. Аз не съм за тук. Като пеперуда в мрежа. Предполагам, че е лесно да забравиш нещо, което никога не си помнил. Драмата на моя живот са емоциите. И спомените. Защото всичко се запечатва. И пицата с ананас. И дружбенското езеро. И обятията. И скайп до 2 сутринта. И чудя се как се прави. Как се продължава. Браян Адамс и Марк Антъни. Бяло боро и зелен дружбенски. Уморих се.  Гади ми се…