Бърлогата на ликантропа

How does she know you love her?
How does she know she’s yours?
How does she know that you love her?

How do you show her you love her?
How does she know that you really really truly love her?
How does she know that you love her?
How do you show her you love her?
How does she know that you really really truly love her?

It’s not enough to take the one you love *for* granted
You must remind her or she’ll be inclined to say
“How do I know he loves me?
How do I know he’s mine?”
Well does he leave a little note to tell you you are on his mind?
Send you yellow flowers when the sky is Grey?
He’ll find a new way to show you a little bit every day
That’s how you know
That’s how you know he’s your love
You got to show her you need her
Don’t treat her like a mind reader
Each little something to lead her to believe you love her

Everybody wants to live happily ever after
Everybody wants to know their true love is true
How do you know he loves you?
How do you know he’s yours?
Well does he take you out dancing just so he can hold you close?
Dedicate a song with words meant just for you?
He’ll find *someway* to tell you with the little things he’ll do
That’s how you know
That’s how you know he’s your love
He’s your love
That’s how you know he loves you
That’s how you know it’s true
Because he’ll wear your favorite color just so he can match your eyes
Plan a private picnic by the fire’s glow
His heart will be yours forever
Something everyday will show
That’s how you know
That’s how you know he’s your love
That’s how you know
That’s how you know he’s your love

Не прекалено дълъг текст на елементарен английски,прост изказ….голяяма философия,ама пък само ако имаше кой да се вслуша…

Нова страница,нова година,нови мисли,нова агресия и нови емоции,изливани по съвсем нов начин,на ново място.Нов късмет………..

[20:40:07]  каза: как ше я еба тая бе
[20:40:13]  каза: тя е на явор

Смехът деградира в сълзи.Някога се смеехме на момичетата,които се опитваха да се докопат до теб,смеех се и не им обръщах внимание,защото знаех,че си само мой.Играта се превърна в средство за мъчения.Шегите са болезнени кървави думи,влизащи както влиза върхът на пергела в човешката кожа.
Твоето име е Медиана,по твоите стъпки остават само изгорелите треви,върху които си стъпвал.Как мога да видя пътя ти по пепелта в тревата….

[22:51:54] Jamalska каза: взимам си думите назад за сдобряването и събирането след месец
[22:52:34]  каза: …
[22:52:42]  каза: ти така си мислиш.
[22:52:50]  каза: познавам ви и ви личи че се обичате.
[22:52:58]  каза: семо ще се карате и ще се шибате още 5 години
[22:53:11]  каза: и нактрая ще зацепите че никой няма да си намери по-оферта от другия
[22:53:20]  каза: щото в живота няма съвършени неща о ще се ожените.

А дали е вярно само Господ знае и аз вярвах,че така ще бъде,но дали ще бъде вече не вярвам защото вярата се крепи на някаква основа,а основата не просто рухна,а беше закопана дълбоко и от дълбоко бяха изровени стари рани и болеше ли,болеше,болеше….

И в онзи ден те причаках по тъмно и беше красиво и ти беше красив и аз се обърнах и те ухапах и текна кръв и тя беше прекрасна.А ти пищеше и писъкът беше мелодия за мен.Ноктите ми се забиха в кожата ти и слушах страхът ти през кожата ти и страхът ти беше въздух за мен.Исках да изпиташ физически онази болка,която изпитах аз,исках да излееш толкова кръв,колкото сълзи пролях аз и да видя сърцето ти в ръката си и да го разнищя и настъпя и смажа физически и реално както психически и метафорично се случи със моето.И ужасът ти беше моят нектар и нектарът се вля във вените ми и вените ми бяха магистралата за моят пулс.А той пулсът се ускори и една тайна еуфория се изля и аз плачен и се смеех и се смеех и плачех и се наслаждавах на идеята,че ти ще бъдеш мъртъв за всички,не само за мен.И пръстите ми докоснаха очите ти и натискът беше сладък за мен; и извадих очите,които погледнаха другите,които се насладиха на чуждата гледка; и изрязах устните,които се впиха в чуждите и изляха чужда зараза в слюнката ти; и отсякох ръцете,които докосваха другите забравили как преди два дни са докосвали мен уж със обич;и тази обич уж реална,а всъщност измислена аз заплюх защото нямам нужда от лъжи в моята паралелна вселена.Изтръгнах и черния дроб,този подъл предател,който предложи ти сладката отрова на твоята измяна,който позволи съзнанието ти да бъде замъглено и да забрави коя съм,каква съм и да се отдаде на грешни деяния.И извадих с клещи онзи лъжлив език,който твърдеше,че всъщност любов е и когато накрая не остана нищо аз си тръгнах със кратко обръщае да запомня тази последна гледка,защото ме чакаха още души,негодни за тази реалност,негодни за този живот,които,знам,искаш да те съпътстват в безкрайните стълби на Ада,защото,видя се,те са по-важни от мен и нека горят,нека горят,нека горят…

да пием за дните,когато преплетените ни ръце не са кървяли от допира си една с друга.Да пием за дните,когато усмивките не бяха иронични,когато стояхме един до друг,а не един срещу друг.Виното се лее като кръвта,която попива в почвата,докато хищните гълъби кълват още топлата плът.Очите гледат невиждащо в безкрая,окървавените очни ябълки са загубили белотата си.Единствено отражението на звездите в потъмнелите ириси напомня за отминал живот.Ти си мъртъв.А твоята смърт е просто едно кърваво зрелище.А аз умирах десетки пъти,но смъртта на вярата,надеждата и душата не погубва тялото.Ето ме тук.Наздраве,мили.Пия за погубеното време.След всяка една от стъпките ни останаха минути,дни и месеци,умрели като настъпани цветя,умрели като последната снежинка.Ако се обърна назад сред безбройните трупове мога да позная почти 2 години.Загубеното време на моята младост,потънало в прах,сълзи и призраци,които ме преследват.
Донесох ти две бели цветя.Контрастът с червената кръв е поразяващ.Замислено отпивам и може би се обръщам…време да заключа вратата на останалата част от камъка в гърдите ми.Време е да спусна завесата над личността си и да приютя в дома си единствено духът на носталгията.Тя винаги е била моята най-страстна любовница.Моята живителна сила.
Ти умря.Отровата от устните на другата се вля във вените ти,но честта да те убия беше моя и беше толкова красиво.”Адски съжалявам” и моите съболезнования на моите приятели.Гори в Ада сега…Наздраве,мили!

По червения килим ли минах,или по млечен път. отблясъци от брокат,чак ми спря дъхът. Вървят ли двама,знаем че все някъде ще спрат. Но кът ли смъртта е,факт е така е, ще се върнат от ръбът. Какъв ли филм ще бъде,ако няма хепи енд. Нисък процент,на пейката с мента, зад гърба ни е бенда. Дубъл найсе,поседни до мен,налей си. Имаме още минути последни зад падналите завеси. Ти ли къде си?Нека не в депресии. фалшиви протези,да скочиш наужким, някой пак да те гушка,да изгориш като крушка. И накрая отново добре си. Нота фалшива,мелодия слива, потича по-дива от всякога. Мъглата попива,вече не сива, на живо изглеждам ли другата? Киносалон,тишина е закон, но и глуха пак чувам,издавам ли стон? Отеква в бетон,съм ли аз ли,една на милион. Филмът ни свърши,вървете си вкъщи. Остава единствено празната зала, седалките мръсни са,чистача се мръщи на нов филм ли съм се предала?

And at night, I roam these streets with absolutely no purpose
Feeling like I’m worthless

Нещо…”тайната”несъмянаучилаинесъмщастлива.Понякогаедобре,понякога
мебиеносталгията.Ивследващиямоментвиждамнещо,чувамнещо,прочитамнещо…
исеубеждавам,чеподобреСама.Подобревбезкрайнодирене,отколкотоеднаотмногото.
Неделямъжетесисникогоиакомъжътискадасеподелимеждунякого,азнямадасъмоттях.
По-миеважнокаксечувствам.Товасегазащогоказвам?Лошое,чеуниверситетът…нямаперспективадаепоразличенотучилището.
Азлисъмкрива…ощедоринесъмвътре,ахората…немеприемат.Сигурноазсъмкрива.Лошолие
Хубавомиедасъмаз.Имамсиноваобичкааа исияобичаммного.Абекфопиша..койтотряадачете,
несеенаучилвучилище.Отивамдасивземанещоотмагазинаиданапсувамвътрешноняколкочеловека.

Бяла роза,
била е поза,
а мислех,че е символ
на наш’та симбиоза.
Като рак
накрая без такт
всичко се оказва
връщане назад.
Но едва ли
най-накрая сме узнали,
че говорим на различни езици.
Книга без корици,
като между ад и рай:
неясно начало
и няма край.
Пред сърцето-стена,
на нея няма врата.
Просто предпазна мярка.
Над стената-
писмо без марка.
Пред нея-угарка.
Надежди,чакане на знак,
протегната и пак
прибрана ръка.
Изтървана вяра,
падане просто така.
Плач недоволен,
сърце болно,
но волно:
Напред,нагоре,надалече!
Любов ли?
Никога вече!…

Внезапна носталгия …честно казано на мен изобщо не ми харесва нито като структура,нито като съдържание ама може пък някой ден да бъде прочетено.

Ако знам,че днес ще си отида
последната ми мисъл ще си ти.
За последно искам да те видя,
пък после…Бог да ме прости.

И нека краят ме споходи,
но да знам,че си наясно:
сърцето ми към тебе все ме води
и ме кара да Го кажа гласно…

И какво като днес уж се мразим?
Пред смъртта се казва всичко.
Обичам те,пламъка запален пазим,
обичам те-това е всичко.

Ахм….Когато видях заглавието “Отиде си Дими от Сленг” …вчерашния следобед…веднага разбрах за кого става дума,но не знам защо усетих загуба,по-истинска от това просто да видиш поредната новина за някой загинал.Никога не съм била фен,никога не съм имала песни на Сленг на компа си…обаче днес,когато реших все пак да издърпам няколко се оказа,че са ми познати почти до болка…Дими беше един прекрасен мъж с чудесен глас.И начинът,по който си отиде,беше твърде банален…а и з мъртвите лошо не се говори…с 250км/ч в завоя?!
Все пак,почивай в мир,Дими…остави нещо след себе си..освен вдовица и сираче…и музика!